А по този случай онзи ден се хванах да преведа темата за тази разновидност на щика от чешкия сайт, който ми беше пратил колегата. Разработен е и въведен на въоръжение в немската армия. Преведено е с Гугъл преводача и с малко моя редакторска намеса
"Щиковете на Mannlicher M1895 са най-често представяните студени оръжия на Хабсбургската монархия у нас (Чехия). Това е много интересен колекционерски материал и има доста непроучени аспекти, тъй като тези байонети се разпространяват и в други страни.
В допълнение към пушката M1895, се произвежда и кавалерийска карабина M1895 и къса пушка M1895 (Stutzen) за пехотата, по-късно заменени с единен модел с ремък (като карабината), с долни примки (като къса пушка) и байонет. Щиковете имат пръстен, в който влиза цевта на пушката и по този начин регулират променените балистични свойства след монтирането им.
Следващият вариант е за нуждите на офицерите. Те разполагат с байонет, с приспособление за прикрепване на ресните от долната страна. То представлява халка, монтирана на главата на щика и куката на гарда.
Щиковете се различават по дизайн, има разлики между мирното и военното производство, резервни байонети и такива за различните родове войски.
Последният метод на разделение е в съответствие с маркировките. На байонетите се предлагат следните типове маркировки: маркировка на производителя, дата на производство, военна маркировка (понякога включваща датата), код на военната част, номер на оръжие, етикет на производителя и обозначение на модела. Оригиналните байонети M95 не са били серийно номерирани.
Някои германски фирми, като например Ернст Буш от Солинген, също допринасят за производството на оръжия и байонети M95.
Дата на регистрация на фирмата все още не е известна. Техните продукти започват да се появяват от 1879 до 1922 година.
Ако компанията е имала производство след 1922 г., това не е известно, тъй като липсва в списъка на ръчно изработените оръжия по време на Третия райх. Въпреки това, списъкът на производителите в списъка може да не е пълен.
Що се отнася до самото маркиране на байонета, той се различава от австрийския M 95 с маркировките - короната, инициалите на суверена (
W - Wilhelm II - германският император и пруски крал (1888 - 1918) и № 17 - годината на превземането на оръжието от армията (това никак не си го превеждам), които са релефни в горния край на острието точно зад гарда. Проектиран по подобие на австрийските байонети, той не се различава много от тях, но заключващата система (преса) има два прави ъгъла, докато австрийската има само един.
Що се отнася до броя на запазените екземпляри в оригиналната версия, те също са много често срещани.
Следващият вариант е същият байонет като предишното производство на Ернст Буш, с малки производствени измерения на размерите. Байонетната глава е по-здрава с тъп нос. При първия модел главата е по-малка с по-остър нос. (
Моят вариант се оказва от първия модел в такъв случай)
Марката на производителя е поставена на острието под гарда, на гърба на острието и върху главата над притискащото устройство. Има и приемателна марка и маркировка на инспектора.
След II световна война щикът е ремонтиран и съхраняван в български складове."
Докато го превеждах разгледах и моя екземпляр и видях, че съм пропуснал знаците на горния ръб. Отзад на главата видях, че има нещо, но не разбрах какво е докато не видях по-ясна снимка в сайта. Ето гои и самите знаци.
Вижда се горе коронката, W-то, 17 и още един знак, който е май същият като на главата:
Когато погледнеш към Витоша ти иде да цитираш Вазов. Когато се обърнеш към София ти иде да цитираш Стоичков... (цитат от Аламинут)
