" На нож"

[MISHOK]

Форумът е ножарски , за това една подобна тема за успехите на нашата армия в боевете "на нож" според мене си е точно на местото.




"На Нож!" 100 г. от Балканската война - trailer 2012



http://www.youtube.com/watch?feature=pl ... CsoE2v8OeI

[MISHOK]

До скоро мислех под влиянието на чутото по разни исторически предавания : че българите са започнали да се бият и атакуват "на нож" през балканската война, понеже нямали патрони и ги обучавали да се бият по този начин.
Категорично не е верно от тази книга:http://www.promacedonia.org/dibo/bo/bo_7.htm
явно си личи че още българските опълченци са налитали много устремено на нож.
С атаките си са смаяли руските офицери.
Като се замислих се сетих че и много от нашите хайдути са практикували подобни атаки "на нож" срещу турците и примери за това има много. Дори самият Левски е бил силно вманиачен към камата си, за което пише и П. Хитов.
Явно ние българите това да се бием " на нож" го имаме в кръвта си !
Не случайно сме най-добрата армия по бой " НА НОЖ " в света.

[vlastelin]

Дори самият Левски е бил силно вманиачен към камата си, за което пише и П. Хитов.
Явно ние българите това да се бием " на нож" го имаме в кръвта си !
Не случайно сме най-добрата армия по бой " НА НОЖ " в света.

http://www.youtube.com/watch?v=rTeoNKVO4v8

Линк за целия филм и внимавайте че някой е прекалил с ефектите.

[primkarq]

явно си личи че още българските опълченци са налитали много устремено на нож.
С атаките си са смаяли руските офицери.

''Учителите'' са се смаяли, колко прилежни ''ученици'' имат! Струва ми се, че се опитваш да представиш ''щиковата атака'' като Нашенско изобретение

[BorisPetrov]

На първият щит било написано Маде ин крисчън Бъугериъ.

[morbili]

[quote="vlastelin"][quote="MISHOK"]Дори самият Левски е бил силно вманиачен към камата си, за което пише и П. Хитов.

[Wolven path forge]

Дори самият Левски е бил силно вманиачен към камата си, за което пише и П. Хитов.

На мен ми се струва, че някой трябва да смени или дозата, или дилъра......

[MISHOK]

Дори самият Левски е бил силно вманиачен към камата си, за което пише и П. Хитов.

Забелязал
го е сам воеводата П. Хитов, докато Левски е бил знаменосец в четата му. Направило му е впечатление че : Апостола не се е делял никога от камата си и даже вечер е спял с кама.
Какво ти е смешното а ?
Се да се подиграете и направите така на интересни а ?

[MISHOK]

...Проклетата им Битоля... Българите усилено бомбардират гарата
Кенали.
Вали, кал, вода, проснал съм се по корем всред калта и очаквам...
очаквам събитията. Какво ли ще дочакам?

13 октомври 1916 г.

Тая сутрин нашата артилерия усилено бомбардира неприятелските позиции. Особено тука в ляво има една батарея от 155, обръща им из дъно окопите.
Но и българите не си играят, шрапнелите им току фучат, свирят, гранати раздират въздуха, от вред трещят бомби. Току изведнъж без да знаем защо, се разгърмяват, пламва цялата линия от адска престрелка...Заради тази престрелка стана вече 3 часа лежа на корема си в тинята – не си познавам ни дрехите, ни обущата – всичко е безформена и безцветна маса – славата на Франция на Балканите!...
Някой разправя зад траверса, че тука не са само българи насреща ни. Здраво се държат тия поразеници, инат паплач, забили се в земята и макар, че на тъй на инак нашата артилерия ги рови и разравя – не шават. Тука половината и повечето трябва да са германци. Непременно, защото българите не могат удържа това – казват, че не ги бивало за модерна окопна война.

14 октомври 1916 г.

Вразуми ги, Господи, те искат да атакуваме! Вече раздадоха и вино да ни позамъглят главите – ще има значи атака днес...

...Боже, Боже, имам съвсем слаба надежда да видя още веднъж Франция...Да умреш поне във Франция или за Франция, а то за тия голтаци... Поврага му и сърбите, и българите, и целият им изток...

15 октомври 1916 г., при гара Кенали.
Какви ти германци! То били българи – брадясали, страшни, черни цървулани. Видях ги с очите си, макар отдалече – цели покрити с косми, с пъклени очи. Отървахме се, ама как, сам си зная, а за другите един Бог знае. На ти тебе атакувай! Не разбирали българите от окопна война! Сочейки безспорната мощ на нашата артилерия, поручик Шотард ревеше: „Те всички са избити от барабанния ни огън. Вървете направо към окопите, никаква съпротива, никаква жива душа няма да срещнете и довечера сте в Битоля – там е почивката, там е избавлението. En avant! Vive le France!

И ние се втурнахме. Аз бях с команда чистачи на окопи / nettoyeurs/, която вървеше по-отзад, със задача, щом се заемат окопите, да се пръсне по тях и с нож и бомби да очисти всички ходове и окопи от останалите и скрилите се българи.

Отначало никой не се обаждаше и ние с още по-голяма увереност тичахме към телените им мрежи, гдето действително всичко бе разринато от нашата артилерия. Ненадейно като зафучаха снаряди върху нас, от вси страни се разтракаха картечници и тъкмо навлизахме в окопите им, сякаш из под земята изскочиха тия чудовища, нададоха едни дивашки викове и като бесни вълци се втурнаха право срещу нас, що бяхме отзад, с ножове, бомби, ятагани... с хиляди бяха, не видях точно колко бяха, не сварих и да видя – чистачи, щурмующи, черни, бели, всички се разбъркахме от тая изненада и рукнахме назад.

Че като започна и нашата артилерия върху нас, че и тяхната бие, та се къса, онези страшилища надали адски викове тичат подире ни, гърмят, хвърлят бомби, колят кого да сварят. Аз по чудо стигнах и минах нашите окопи и се скрих, останалите, особено щурмующите на поручик Шотард – смляха ги, нищо не остана от тях.

Бил съм и в други боеве и при Сома, и при Вердюн, но такава страхотия и такъв бесен народ не съм виждал.

Ребюфа, горкият Ребюфа! Жив го уловиха. Тежко му! Той от тия канибали най-много се боеше. И Кампло, и него уловиха жив. Каква съдба ги чака... Боже, Боже, къде ни изпрати.

Аз си знаех, че няма да успеем, но дружинният като викнал: „Атакувай! En avant!” Я ти ела да те видя, я ти излез срещу българите, като били толкова прости и не разбирали от модерен бой...

Да бяхме само бели, поне нямаше тъй нещастно да свършим. Аз го заявих и на ротния: „ Mon capitain, не ви ща 30 души във взвода, половината ми дайте, само десет ми дайте, да, десет, но да са бели французи.” С тия ваксаджийски кутии /boites a cirrage/ - сенегалците, никъде не можеш да отидеш. Те и френски не разбират. Само зъзнат от студ и за вкъщи плачат. Отвратителна сган са тия черни. Ех, да беше цялата ни войска само бели...
16 октомври 1916 г.
На 28 октомври 1916 г. в голямата атака, източно от Кенали, бе заловено у един пленник изцапано, окървавено тефтерче, в което той – сержант Жер Оливие, от 54-ти колониален полк, бе държал дневник. Тук са преведени само ония пасажи, които засягат боевете с българите при Кенали./

Съставители:
Красимир Узунов
Проф. Генчо Начев