Името Sgian Dubh е с Галски произход и означава черен нож. Няколко теории има, защо е наречен черен, като най-разпростарнените са: Черен, заради дървото, от което е направена дръжката, а именно дълго киснал в блата и мочурища дъб. Другата теория е, че е наречен, като метафора за скрит и таен, заради начина по който се носи още от векове.
Както за името, така и за произхода, има няколко теории. Първата от тях твърди, че Sgian Dubh произлиза от sgian achlais (ochles), която се е носела в левия ръкав на връхната дреха и се е вадила от специална дупка, под мишницата. Такива ками са носели и шотландските жени под престилките си.
По това време в Шотландия е имало традиция, когато някой отива на гости в приятел или познат да няма никакви скрити оръжия. След като Sgian achlais бива изваден от прикритието си, единственото място, където би могъл да стои стабилно и на видно място е в чорапа. Именно това е и мястото, където са били носени и Sgian Dubh.
Друга теория твърди, че този вид малка кама е произлязла от малък ловджийски нож за дране, част от цял ловен комплект. Тези комплекти обикновено са били с дръжки от еленов рог, който изключва определениео "черен" за дръжката. Тази теория обаче има два "плюса" в предположението за произхода на камата.
Първото е, че едни от най-старите оцелели ками са с дръжка от еленов рог. Вторият плюс е, че след като е свършил успешно лова, с изкормването, дрането и почистването на улова са се занимавали хора, специално наети за тази цел. Много вероятно е те да са създателите на Sgian Dubh.
Първите Sgian Dubh са били с много груба изработка, дело на местни ковачи и майстори. Дръжките са били от еленов рог, захванати с бронз към острието. Каниите са били възможно най-семпли и непретенциозни, изработени от кожа. Острието на камата е било малко по-дълго от на съвременните, като е варирало от 80mm до 100mm. Дръжката е била абсолютно кръгла, или въобще не е била пипана естествената форма на рога, като въобще не се е гонила някаква ергономичност, без каквато и да е украса или декорация. С течение на времето, след като Sgian Dubh е станала спътник на по-дългата кама (dirk) е започнала да бъде украсявана по същия начин като по-голямата и посестрима. По късно през вековете, когато се е отделила, като самостоятелен нож и атрибут към облеклото украсата и става все по-пищна, с дръжки от слонова кост, гравюри, сребърен обков, инкрустирани камъни, племенни гербове и т.н.
Ранните остриета най-често са били clipped point, днес присъщи за американските bowie knife. Някои остриета са имали и украса, и по гърба на клина (т.нар. filework), доста често срещан елемент при всички шотландски остриета. Може би е тук мястото, да спомена, че се срещат, както двуостри, така и едноостри
осриета. С течение на времето остриетата са били леко скъсени като са били с дължина между 80mm и 90mm. Формата е била променена на spear point, а filework украсата е станала почти задължителна. В сегашно време, поради сериозните рестрикции относно носенето и притежаването на хладно оръжие на Албиона, повечето Sgian Dubh са бутафорни: изцяло пластмасови, дървени, или направени от некачествена стомана. По-скъпите модели са с остриета от сребро и се носят като аксесоар към традиционното шотландско облекло.Каниите, както споменах, по-напред в представянето не е била нищо особено в началото, но с течение на еволюцията на ножа тя се е стигнала до висоти, достойни да се нарекат произведения на изкувството. Били са подсилени с дърво, обковани със сребро или злато, гравирани с племенни гербове, инкрустирани със скъпоценни камъни.
Замисляйки се върху това, колко туд се е хвърляло върху канията си давам сметка, че е било абсолютно безмислено, имайки предвид, че този тип ножове се носи втъкнат в чорапа....
ама, шотландци, можеш ли ги разбра.... 
Малко снимки на споменатия: http://leavesscar.snimka.bg/tapestries/ ... ubh.425084
и сгъваемият 
който ме накара да потърся информация за този тип ножове.
