Едва ли има и сериозна историческа или етнографска разработка по темата.Каракулака е нож за ежедневието на овчари,пастири,хайдути,търговци-християни и т.н.Може да се каже,че е типично българско оръжие.С него за секунди можеш да разсечеш овца на две,да окастриш клони за животните или да подостриш колове за плета или градината.Най-ранните ми сведения за съществуването му са от края на 18век(инкрустирана дата 1791),но това не узначава,че примерно 100 или 200год по-рано не ги е имало.
Дълги са 43-53см,като дръжката е 12-14см,широки от 32-54мм и дебели при гърба 5-7мм.Острието има характерната махайровидна(ятагановидна)форма,а чирените на дръжката,изработени най-често от биволски рог(от там и името "кара-кулак"--черно ухо).Има и такива с костени,дървени или от светъл говежди рог.Нитовете са от меко желязо или в редки случаи бронзови.Каниите са дървени,обшити с тънка кожа(ярешка,агнешка) и в двата края с обков от желязна и по-рядко бронзова камарина.По канията и острието липсва окраса и само в много редки случаи има датировка(на моя е изписана 1868г),а име си е направо изключение и се касае за нож произведен след 1878г.
Наистина,колкото и битови да са тези ножове за тях доста може да се напише.За снимки ще почаката малко.
Това е селяхлъка ми с който се подвизавам по възстановките и в него на заден план е каракулака.