За камата се знае че е въведена първоначално от черкезите някъде през 16-и век, макар че формата със сигурност е доста по-древна и някои търсят сходства с гладиусите. Впоследствие от Северен Кавказ тръгва на юг, за да се превърне в национален символ на чеченци и грузинци, след това стига и до Персия, където и до ден днешен шиитите се режат с ками по време на някакъв техен отблъскващ ритуал, а оттам през Османската Империя дстига и нашите земи и в един момент даже придобива характерен български вид. Снимките говорят по-добре от всичко друго, така че пускам няколко.
Първо една кама, която имам, вероятно от Южен Кавказ или планините в Северен Иран. Острието изглежда е многослоен дамаск, но тук дядото има думата. Само да не се отплеснем от основната дискусия.

Следва една камичка в лошо състояние, но подчертано от нашите земи.

И сега една снимка от НВИМ, с цел да демонстрирам няколко различни ками. Балканските са няколко основни типа. Най-долната е типично българска, някои наричат такива ками чирпански, други габровски, но май са произвеждани и на двете места. В Габрово като център на ножарстовото, със сигурност и става дума за годините след освобождението от края на 19-и и началото на 20-и век. Тази над нея също е Балканска, декорацията по дръжката е характерна за Османската Империя, макар че острието може да е рециклирано от грузинка кама. Третата от долу нагоре е от Кавказ, а четвъртата най-вероятно пак от там и по-специфично от Армения, защото за арменските ками е характерен централен канал и украса със сребърни или златни надписи около него. В горния десен ъгъл се вижда кама с кания, с тънък обков месингов лист - това също е характерно за Балканските оръжия, мисля особено за тези от Западните и Югозападните части на полуострова.
И накрая една снимка от някакъв византийски музей на македонската борба. Българската форма на тези ками прави силно впечатление, но това не е особено изненадващо, защото всички знаят че Македония е българска земя независимо от разни гръцки елементи и техните претенции.
