Нов проект с участието на К390 - да видим и какво може

[Djigit]

Извинявам се, моя грешка. Говорех за износоустойчивостта на другия тестван нож от същата стомана, а ти визираш сеченето с този.
За това съм съгласен, че заслугата е в голяма степен на геометрията.
Дори тук ( http://knivesbg.com/forum/viewtopic.php ... 60#p143733 ) бях написал горе долу същото за другия нож, който по контур се различава от този, но по геометрия е почти същия.

[volf48]

Колега, защо не направиш статистически тестове и с ножове изработени от стоманите Р6М5, Р9 и Р18? Възможно е също да направят доста рязове на въжето, въпроса е кой ще може да и направи термичната обработка. При тях цената на стоманата сигурно ще е доста по-евтина от К390.

[seiko]

Колега, защо не направиш статистически тестове и с ножове изработени от стоманите Р6М5, Р9 и Р18? Възможно е също да направят доста рязове на въжето, въпроса е кой ще може да и направи термичната обработка. При тях цената на стоманата сигурно ще е доста по-евтина от К390.

Нямам нищо против да го направя, но просто не разполагам с ножове от такива стомани. Тествам това, което имам, а то не е много (7-8 ножа) и това, което са ми предоставяли колеги. Аз лично не съм колекционер, затова когато се ориентирам към нов проект, се налага да продам някой от наличните ми ножове, за да го осъществя и така постепенно обновявам "арсенала".

[seiko]

Ха-хааа! Отпуската е много хубаво нещо, защото като намалее работата, остава време и за щуротии. Така дойде момента, да поразвържа дяволчетата, дето се спотайват в главата ми и реших, че е време да проверя какви са истинските възможности на този препечен челик, дето на някои хора им боде очите и не пропускат да ми натякнат, че съм будала човек.
Реших, че ножът е доста дебело сведен за резак, затова първо се заех, да го приведа в нужната кондиция. Речено–сторено и вчера го метнах (на ръка, разбира се) на една по-груба шайба от шмиргела, докато ми хареса как е сведен. Така си спестих доста търкане с по-ситните камъни, но в крайна сметка с тях позагладих дълбоките деруги и се полечи ето това.





Днес го лъснах малко с водните шкурки, без да се заигравам много, че и без това съм решил да го изпратя на Тинко за по-добър финиш на острието и да си му върне тинката на мастото.
Първоначално бях решил да сведа острието до 0,5 мм и оттам да направя лек вторичен скос, но като си знам акъла и начина, по който ползвам ножовете, прецених, че един много фин, барк ривърски конвекс ще му тичка доста повече.
Така и направих в крайна сметка и се получи доста добре, като спазих условието, непосредствено преди режещия ръб дебелината да бъде 0,5 мм.
Това е крайният резултат.





Последва заточване до оптимална острота и ножът беше готов за въжето.
Подготвих терена, който и без това не бях раздигнал от последната борба на едно китайско Мили с острие от S90V и започна яко рязане.



Условията на теста са следните:
Рязането се извършва с единични, гилотинообразни движения, от коремчето, към дръжката, върху трупче от меко дърво. На всеки 50 ряза острието се почиства и пробвам острота му на лист от ученическа тетрадка. Краят на теста настъпва, не когато спре да реже въжето, а когато сдъвче хартията при проба. За рязане използвам така нареченото манилско въже с диаметър 20 мм, изработено от ликото на палма Абака. Много гаден за рязане материал, при който ако ножът не е сведен добре на малък ъгъл, просто не влиза в него. Освен това материалът притежава абразивност, която много бързо отнема остротата ножовете.

Ето как протече този експеримент:

50 – ножът е запазил малка част от бръснещата си острота и макар доста трудно и с голям натиск успява да обръсне някой и друг косъм;



100 – по режещия ръб (РР) се появиха микропроблясъци, видими на слънчева светлина, реже хартия от ученическа тетрадка с лекота;
150 – няма промяна в остротата, пораженията не се увеличават;
200 – констатирах леко влошаване в остротата, но все още реже хартията много добре;



Състоянието му след 200 ряза.

250 – пораженията по РР не са големи, но се усещат добре с прокарване на нокът;
300 – няма промяна в остротата, реже много добре въжето и хартията;
350 – няма осезаема промяна в рязането;
400 – без промяна в рязането и остротата;
450 – без промяна в рязането и остротата;
500 - без промяна в рязането и остротата;
550 – усилието за рязане леко се увеличи;
600 – продължава да реже въжето много добре, също и хартията на тънки лентички, без да запъва;



Състоянието на ножа след 600 ряза.

650 – без промяна в рязането и остротата;
700 – без промяна в рязането и остротата;
750 – без промяна в рязането и остротата;
800 – реже въжето много добре, на тънки колелца, но усилието за това нарастна още малко;
850 – без промяна в рязането и остротата;
900 - без промяна в рязането и остротата;
950 - без промяна в рязането и остротата;
1000 – продължава да реже добре въжето и хартията;



Състоянието на ножа след 1000 ряза.

1050 – без промяна в рязането и остротата;
1100 - без промяна в рязането и остротата;
1150 - без промяна в рязането и остротата;
1200 – реже въжето добре, хартията също, този нож сякаш не иска да се затъпи повече.



Състоянието на ножа след 1200 ряза.

На този етап търпението ми се изчерпа, а освен това свърши хартиеното тиксо. Имах усещането, че този нож не иска да се затъпи повече. Имаше достатъчен запас от работна острота и затова взех най-разумното решение – да прекратя теста.
Дет се вика, натакова ми такованката.
Това са записките, които си водих по време на рязането.



Така изглежда ножът отблизо, след като приключи борбата с въжето.



Пораженията по РР, където е било съприкосновението с въжето са съвсем минимални, но по време на рязането, поради невнимание от моя страна стана инцидент. При рязане на поредното колелце (някъде около средата на теста), трупчето на което полагам въжето се отплесна и ударих ножа силно върху металния плот на шлосерската маса, върху която провеждам теста.
Ударът понесе коремчето на ножа и след огледа останах доста учуден, че се е разминало със съвсем леко подбиване, предвид доста финото заточване.









Преди да пристъпя към възстановяване на остротата на ножа, пробвах на пръста си, колко въздух му е останал и се оказа, че все още доста добре захапва епидермиса.



Подбиването в областта на коремчето премахнах с водна шкурка, върху подложка от стъкло, което ми отне 4-5 минути.
Впоследствие приточих ножа до бръснеща острота с помоща на една отдавна сдухана плочка DMT – грит 1200 и част от бившия ми офицерски колан, намазан с ГОИ, което ми отне 2-3 минути.



Ами, това е в общи линии. Оказа се, че К390 на 65 HRC въобще не е майтап работа, когато става въпрос за рязане, щом аз, дето съм с магарешки инат, този път вдигнах белия байрак.
Проектирали са я австрийските инженери както трябва тази стомана и си е баш за рязане. Притежава перфектна износоустойчивост, което мен лично, много ме радва.

[koce1]

Поздрави за теста и дано утре да имаш шанс да го тестваш и в реални условия, ако ме разбираш На слука!

[seiko]

Благодаря! Разбрах те, да ти се връща слуката и на теб!
Всъщност, аз още днес след обяд го пробвах в реални условия, на овцата за утрешния курбан, по случай откриването на едрия лов.

[янко]

Ех как хубаво ще дойде това видео на вечната тема износоустойчивост и твьрдост недоразбрана .Не твьрдоста на матрицата ви дава резливоста и износоустойчивоста а липсата на аустенит и наличие само на чист ферит с рафинирани мах карбиди на мека матрица .Така се обеснява защо CPM154 на 58 еденици дава повече ряза от по напомпаните
https://youtu.be/yZGo4k36NKw

[seiko]

Ако правилно съм те разбрал, Янко, щото видеото не се отваря, ти твърдиш, че ей тоя същия нож, ако беше закален примерно на 58 HRC, щеше да е с по-добра износоустойчивост, отколкото сега и щеше да реже повече. Тъй ли е, или не е?

[seiko]

Чак днес успях да прегледам клипчето, дето Янко го е постнал по-горе, но не намирам никаква връзка с разисквания проблем, относно твърдостта на К390 или по-точно, възможностите на тази стомана при различни твърдости.
Разбирам, че и Янко го гложди въпроса с високите твърдости, но категорично заявявам, че въпросния клип би подкрепил тезата му, само и единствено, ако се сравняваха два еднакви клина от К390 или друга близка по състав, съвременна прахова стомана, от които единият е закален на долната граница - 58 HRC, а другият на горната - 64-65 HRC и ако по-мекият успее да направи това, което направи Булатът с Елмакса.
Моето лично мнение е, че това не може да стане никога.

[янко]

Не ме интересуват високите твьрдости, особенно глождат .Искам да погледнем нещата от друг ьгьл .В стоманата макар и по мека си има пак карбиди и тези карбиди са си сьс сьщата твьрдост в зависимост от легиращите елементи .Но при по малка твьрдост карбидите са по изразени и по трудно се кьртят от матрицата , от там идва по агресивния ряс ,затова пада и корозионната устойчивост на нерьждавейката .Още повече че по лесно се точи в полеви условия .
Защо К390 е силно износооустойчива ми заради ванадиевите карбиди които са най твьрди с комбинация от вьглерода и другите легиращи елементи ,но за точенето и иска, диамант, керамика
и то повече време .

[seiko]

Ако правилно съм те разбрал, Янко, щото видеото не се отваря, ти твърдиш, че ей тоя същия нож, ако беше закален примерно на 58 HRC, щеше да е с по-добра износоустойчивост, отколкото сега и щеше да реже повече. Тъй ли е, или не е?

Янко, на базата на "поучителния" ти пост съм ти задал и конкретен въпрос, на който да ми отговориш с Да или Не.

[нешо]

В последния пост, за себе си, виждам някои неточности, казано по-меко.

П.п. Сейко е писал преди мен. Мнението ми е за поста на Янко.

[asenvr]

Колега , поздрави за теста ,и хубавия нож.Според моето скромно мнение видеоклипа ,който посочва Янко няма никакво отношение към твърдостта на стоманите ,защото там се сравнява булат със стомана ,а това са две различни неща.

[seiko]

Благодаря, Асене! Просто не ме мързи да проверя, дали теорията е вярна и на практика. Пък това за клипа съм му го написал и аз по-горе, ако си забелязал.

[seiko]

Изтичат последните дни от отпуската ми, затова реших да докарам докрай експериментите и тестовете с ножа от К390, за да видим какво може.
След като вече е подходящо сведен за много добро рязане, при което дебелината зад режещия ръб е максимум 0,5 мм, а резултатът от това е доста впечатляващ, много ми се искаше да разбера и колко е устойчив РР в това състояние, при силово натоварване.
Все пак съм ловец и много често, когато се заема да оправям голямо животно, неминуемо ми се налага да понапъна ножа си по костите. Това ме провокира, отново да повторя теста със сеченето на свински бедрени кости. От една страна трябваше да съм наясно как РР ще се справи с това предизвикателство и какви ще бъдат евентуално пораженията, но от друга страна не се притеснявам от тях, защото така или иначе, предстои ножът да претърпи лека корекция по линията на РР, в равната си част. Освен всичко това, по този начин категорично ще се изясни, доколко е удачна тази висока степен на твърдост, постигната при ТО и подходяща ли е за нож въобще.
Както се полага, приточих ножа до оптимална острота, след което си поиграх малко, да полирам леко РР на каиша с ГОИ и се получи това.



Съответно подготвих терена, при което не липсваха помощници и наблюдаващи, изгарящи от нетърпение да опитат тестовия материал



Последва бухане с ножа по тези доста здрави, бедрени кости от голямо прасе и за има-няма 5-6 минути те станаха на 10-12 парчета.



Последва внимателен оглед, вследствие на което установих, че този път, съвсем логично ножът не се е разминал без поражения.
Въпреки това забърсах острието и веднага го пробвах на предмишницата си, при което се оказа, че точно в участъка с пораженията, той е в състояние да бръсне и то доста добре.



На практика пораженията по РР са само три и са разположени в участък, по-малък от 2 см. Става въпрос за едно много малко отчупване, едно леко огъване и един микропроблясък между тях, който почти не се забелязва.







В останалата част, където РР е бил в съприкосновение с костите, няма абсолютно никакви поражения. Остротата, която се е запазила в натоварваната зона е достатъчна, за да може ножът все още да бръсне добре.
Струва ми се, че едва ли са много ножовете, от каквато и да е стомана и на каквато ще да е твърдост, които при подобно свеждане на РР, биха се справили по-добре.
Наличието едновременно на отчупване и на огъване в рамките на 16 мм от РР, според мен говори за добър баланс на ТО, независимо от високата твърдост.
Ако ТО беше сгрешена или неудачна и крехкостта на острието действително беше такава, каквато я предвидиха някои хора, то неминуемо щеше да се изрони още при рязането на манилското въже, да не говорим, какъв трион щях да си имам след боя по костите.
Едва ли има нож с неудачна ТО, който да може да отреже 1200 парчета манилско въже, без да се е затъпил достатъчно и при толкова фино сведен РР да сече най-здравите кости от скелета с минимални поражения и загуба на острота.
Моите изводи от цялата тази галимация са, че ТО на стоманата е перфектна, вследствие на което ножът притежава много голяма износоустойчивост при рязане, като в същото време има и достатъчен запас от здравина, която му подволява да устои с минимални последствия на сериозни натоворвания върху РР, независимо от финото свеждане.
Все пак ще трябва да съм наясно, че за да мога, да го използвам напълно безпроблемно, при по-екстремни условия, е необходимо дебелината на острието, преди РР да бъде поне 0,7-0,9 мм.