Жилото на дракона

Или галерия за ръчно направени от Вас ножове, кании, дръжки и всичко свързано.

Модератори: Djigit, Rigor Mortis

Правила на форума
Въф форума "Вижте какво и как направих!" се показват галерии със снимки на ръчно направени ножове, дръжки, кании и всякакви аксесоари за ножове от членове на форума. Покажете какво сте направили тук! :)

Не използвайте прекалено голям брой изображения, както и не публикувайте прекалено големи изображения, отнемащи много време за да се заредят.
Такива са изображенията по-големи от 200kb и размер по-голям от 600x600. Ако все пак се налага да въведете такова изображение, публикувайте го като линк!!!
Съобщение
Автор
Аватар
woody
Мнения: 7233
Регистриран на: 06 Дек 2008, 22:15
Местоположение: София

Жилото на дракона

#1 Мнение от woody » 31 Май 2014, 21:30

Изображение
Преди драконите да открият прохода към нашия свят и най-силните от тях да успеят да преминат булото, те всички живеели в света Хамрах. Дълги епохи родът им се множил и процъфтявал, но тъй като драконите са създания на огъня и нехаят за останалото, светът им започнал постепенно да изтлява.
Един дракон в разцвета на силите си може да заспи и да преживее без храна страшно дълго. И все пак не достатъчно дълго, та животът отново да изпълзи от океана и да насели сушата. Затова драконите, затворени в света, който сами унищожили започнали да воюват помежду си. А залогът в тази война бил собствената им плът и кръв. „Убий, за да не бъдеш убит. Изяж, за да не бъдеш изяден”
Звучи ли ви познато?
Първи били оглозгани малките. След това дошъл ред на младежите, не преживели и петстотин години и разбира се на старците – онези съществуващи от еони и помнещи друго разположение на звездите в небето над Хамрах. И тъй в продължение на много, много години, докато останали само най-силните… и най-хитрите, може би.

Драконите са създания със свирепа и дива магия. Телата им са покрити с люспи. Много твърди и устойчиви на огън. Дори драконов, който кара скалите да се топят и потичат като гъста овесена каша по склоновете си. Затова след битка между равни, често се случвало и двамата съперници да станат храна за по-търпеливите
Изображение
Накрая останали само девет. Една женска – името й било силно като земен трус, но разбира се никой не го знаел, защото истинските имена носят власт – и осем свирепи мъжкаря. Осемте били еднакво склонни както да оплодят последните яйца на света, така и да затъпят с кръвта й ноктите, които сякаш от цяла вечност не спирали да дерат от вътре стомасите им.
Женската обаче била древна, хитра и коварна. Още когато разбрала, че родът на драконите е обречен, започнала да търси път навън от света Хамрах. Колкото и да е силен, никой дракон не можел да полети към звездите, защото издигнел ли се над най-високите планини въздухът ставал твърде рядък дори за полет роден от вълшебство. Същото важало и за светът на водата. Тя била смъртен враг на огъня още от зората на времето. Оставал само пътят през булото към световете подредени в безкрайна редица, като в поставени едно срещу друго две огледала. Всички дракони могат да виждат през булото, но никой от тях нямал достатъчно мощно вълшебство, за да го пробие. Поне до този момент.
Най-после женската създала магията, способна да отвори прохода, но всяко нещо в този свят си има цена. За да измамиш Вселената, този път цената била едно съществувание. Мощно и по своему красиво. Най-съвършеното на този свят. При това, този живот трябвало да бъде поднесен с радост.
Изображение
И тъй, Исемрил (така я нарекли хората, когато се появила от нищото за да всее ужас в света им) започнала да отглежда драконова смърт в раздвоения си език. Едно съвсем тъничко и късо шипче, заредено както с парализираща отрова, така и с най-мощната поразяваща магия. Острието – дълго само колкото от лакътя до върха на пръстите на онези смешни двукраки, дето прозирали през булото в най-близки до Хамрах свят, било скрито точно в чатала на езика й. И чакало с търпение, каквото само смъртта притежава.
Драконовите сватби рядко се случват по-често от един път и в най-дългия човешки живот. В опустошеният свят, последната била преди повече от хиляда годишни цикъла и яйцата от нея, така и не успели да се излюпят, защото заедно с майката споделили участта на слабите. Затова, когато над обгорените поля се понесъл едва доловимият аромат на любов, последните оцелели осмина окончателно освирепели. Любовта означавала битка. Любовта значела да възтържествува най-силният. Което означавало и храна.
И закръжили в небето сенки, а мощният им размах вдигал облаци фина пепел, която закрила като внезапна буря хоризонта. И писъци на закана, тържество и свирепа радост тътнели наместо гръмотевици. Любов, битка и смъртта на съперника… Какво повече би могъл да иска от съществуванието един дракон?
Осмината плували извивайки телата си през въздуха и траекториите им все по-често и агресивно се пресичали. А плували, защото именно това е начинът по който го правели драконите. В никой от световете на редицата нямало криле способни да повдигнат тоновете костни плочи, мускули и зъби дори на педя над земята. Крилете можели само да насочват гмуркането.
Оставал само миг до първата кръв, когато Исемрил се спуснала с песен от висинето помежду им. Било рисковано, защото кипне ли драконовата кръв от жажда за битка, дори песента на примирието не я охлажда лесно. Но пък от друга страна, тя била поводът за тази битка, тъй че мъжкарите постепенно се укротили и заслушали в почуда. Песента на примирието не била звучала от хилядолетия над техния свят. Може би от войната за южния континент – последният изпепелен преди да дойде времето на големия глад.
- Единствените оцелели – изсмяла се женската. Най-могъщите. Най-страховитите. Най-жестоките………….. И най-глупавите! – ударил като бич гласът й.
Изображение
Опасни пламъчета засвяткали в очите им. Ноктите се размърдали конвулсивно, сякаш късат топла плът.
- Сега слушайте, глупаци – изсъскала тя. – Слушайте внимателно, защото всички вие ми принадлежите…… Знам истинските ви имена!
Не й отнело дълго време за да ги убеди. Проход към един съвсем нов, пълен с живот свят… Такава възможност заслужавала и повече от един драконов живот……… Стига да не бъде твоят, разбира се. Пък и личало им ясно. Никой от тях не вярвал, че може да бъде принесен в жертва толкова лесно.
Исемрил носела осем яйца в утробата си. Всеки от тях щял да стане баща на едно от малките. Един щял да отвори с цената на живота си прохода. Кой точно…това все още не знаела дори тя.
Изображение
Драконова сватба… Записано е какво видял един пътуващ веселчун, минал на път за Землекис край първото изгорено селце в средните земи.
„Беше на третия ден от жътвата. Слънцето препичаше доста, тъй че по обяд седнах край рекичката, под сянката на две млади елши и потопих босите си нозе във водата. Стана ми толкова хубаво, че се отпуснах назад по гръб и тогава ги видях между редките клони. От първом реших че няколко лястовици се гонят във високото. Бяха толкова грациозни, летяха с такава лекота и съвършенство, че дълго време не можах да откъсна поглед от тях. Странното бе, че се виждаха леко размазани, като през грубо отлято, дебело стъкло. Постепенно разбрах, че птиците изпълняват някакъв сложен ритуал на ухажване или нещо подобно. Всичките се въртяха около една от тях. От време на време някоя успяваше да я настигне и тогава те замираха за толкова дълго на едно място без да махат с крила, та ми се струваше невероятно, че не падат. Когато това се повтори три или четири пъти, изведнъж в чистото небе около тях просветна светкавица. Тя ме заслепи за момент и разтърках очите си с ръка, а когато погледнах отново, птиците се виждаха вече съвсем ясно…………. Само че не бяха птици. Телата им блестяха в най различни цветове и оттенъци, като че бяха покрити със скъпоценни камъни. Тогава забелязах, че една от тях – съвсем черна - се премята във въздуха и пада надолу. Беше много дълго падане. Отначало реших че е гарван. След това ми заприлича на орел… Когато стана колкото вдигната от смерч колиба, разбрах, че нещо тук никак, ама никак не е наред. Нещото растеше и растеше… и растеше. Когато се хакна в земята, беше почти колкото замък. Всичко наоколо се разтресе. Никога няма да забравя този звук…………………………….. А после налетяха драконите. Ядяха го. И се караха и биеха за всеки залък. Един от тях.”
Тук веселчунът се разридава. Млад е, но косата му е напълно бяла.
Нататък историята е известна. Тъмните векове. После израждането на драконите, големият лов начело с Аранди Драконоубиецът…
Изображение
Защо ли ви ги разправям тия неща? Дали има и едно хлапе, което не е слушало безброй пъти историите за това, как драконите са дошли в Средните земи и как последните оцелели отново са ги напуснали през булото двадесетина века по-късно? Едва ли. Сигурно ставам многословен. Е, от възрастта ще да е.
Както и да е. Много мечове са носели името „Драконово жило” откак са се случили тези събития. Между тях е имало велики остриета. Повечето са били посредствени, разбира се. Предимно гола претенция.
Ето ви и още едно с претенции. Нарича се „Целувката на дракона” Сигурно се сещате защо.
Да де, ама ще показвам утре. :D
Пътечка към сайта ми:............... http://www.mk-jewel.com/index-bg.html[/url]

gogotattoo
Мнения: 2325
Регистриран на: 09 Сеп 2008, 17:36
Местоположение: София

Re: Жилото на дракона

#2 Мнение от gogotattoo » 31 Май 2014, 22:08

А жуже ше има ли ? :P
Primum vivere, deinde philosophari.Изображение

Аватар
woody
Мнения: 7233
Регистриран на: 06 Дек 2008, 22:15
Местоположение: София

Re: Жилото на дракона

#3 Мнение от woody » 31 Май 2014, 23:14

Тц.
Пътечка към сайта ми:............... http://www.mk-jewel.com/index-bg.html[/url]

Аватар
gandalf
Мнения: 1278
Регистриран на: 28 Фев 2012, 15:38
Местоположение: Варна

Re: Жилото на дракона

#4 Мнение от gandalf » 01 Юни 2014, 08:56

За майстора - поздравления,
че освен с чудни ножове,
народа тук радва
и с тез' легендарни
творения.

*DRINK*
pedo mellon a minno

Аватар
SashoA
Мнения: 941
Регистриран на: 08 Апр 2009, 19:04
Местоположение: Ямбол

Re: Жилото на дракона

#5 Мнение от SashoA » 01 Юни 2014, 09:31

Мишо,хади,бре.Пуканките ми изстинаха,трътката ми се подби от чаканье на стола,.....и като няма жуже,поне сложи некоя убавица,ей тъй,за цвят.
Ама ти си знаеш.....пък и ги помниш пущините,я как хубаво си ги нарисувал ;) .
Хе хе,сетих се.....като няма жуже можеш да сложиш наш Дидо за ковач,зер е убавец,не е като оня ,дребния.
huntersiaИзображение

Аватар
sa4mo
Мнения: 3094
Регистриран на: 03 Юли 2007, 11:25
Местоположение: Бургас, 0888 206 918, 0897 027 107

Re: Жилото на дракона

#6 Мнение от sa4mo » 01 Юни 2014, 09:46

Сякаш чета Дж.Р.Р.Толкин... *THUMBS UP*
SashoA написа:Хе хе,сетих се.....като няма жуже можеш да сложиш наш Дидо за ковач,зер е убавец,не е като оня ,дребния.
..обаче искам жуже! Дидо не е достатъчно грозен *ROFL*
Когато човек е глупав,то това е задълго...и когато не знае колко много неща са невъзможни - почва...и ги прави...
Всеки се ражда като другите, обаче умира като себе си
Изображение
http://sa4moknives.wordpress.com/

Аватар
woody
Мнения: 7233
Регистриран на: 06 Дек 2008, 22:15
Местоположение: София

Re: Жилото на дракона

#7 Мнение от woody » 01 Юни 2014, 22:16

Чакайте сега. Вие май очаквате от мен нова история, а? Съжалявам, ама това бяха само няколко думи, колкото да се знае от къде идва името на меча. Ами разбрахте. А сега и самата "Целувка" :P
Бях решил да правя кинжал. Дамаск от К 370 (или нещо такова. Тинко достави стоманите) С 70 и 15 N 20. Без вложка. Температурите на каляване и на трите са доста сходни и се каляват на близки стойности. около 60 HRC. Добре, ама стана малко дълго.

Изображение

Тъй че в крайна сметка реших да не го скъсявам. И се получи нещо някакво такова:

Изображение

Малко дълбане на улеи и жлебове, малко шлайфане и ецване...
В следващия пост ще са по-едричките снимки, за да не разтягам текста на този. :D

Изображение
Пътечка към сайта ми:............... http://www.mk-jewel.com/index-bg.html[/url]

Аватар
woody
Мнения: 7233
Регистриран на: 06 Дек 2008, 22:15
Местоположение: София

Re: Жилото на дракона

#8 Мнение от woody » 01 Юни 2014, 22:21

Изображение

Изображение

Изображение
Пътечка към сайта ми:............... http://www.mk-jewel.com/index-bg.html[/url]

Аватар
woody
Мнения: 7233
Регистриран на: 06 Дек 2008, 22:15
Местоположение: София

Re: Жилото на дракона

#9 Мнение от woody » 01 Юни 2014, 22:30

Носих го с мен на срещата в Кранево. Не беше много за размахване, но които бяха, добиха известна представа.
За гарда се наложи да кова още един дамасков пакет. Този път предимно от мекици, защото доста пилене и стъргане щяха а паднат.

Изображение

Това е някакъв среден етап. Иначе го докарах почти на пеперудка. :D

Изображение

За да стане накрая ей такава джаджа.

Изображение

Общо взето така се увличам в работата, че все забравям да снимам междинните етапи. В случая пропуснах да снимам и доста от основните. Прощавайте. *SORRY*
Поради тази причина, следващия път ще пусна направо готовата целувка.
Пътечка към сайта ми:............... http://www.mk-jewel.com/index-bg.html[/url]

M.G
Мнения: 1004
Регистриран на: 23 Апр 2014, 21:05
Местоположение: Варна

Re: Жилото на дракона

#10 Мнение от M.G » 01 Юни 2014, 22:40

*THUMBS UP* Добре е станал Уди

Аватар
Wolven path forge
Мнения: 883
Регистриран на: 20 Сеп 2009, 22:59
Местоположение: Плевен
Обратна връзка:

Re: Жилото на дракона

#11 Мнение от Wolven path forge » 01 Юни 2014, 22:48

woody написа: Поради тази причина, следващия път ще пусна направо готовата целувка.
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Искаме МНООООГО снимки!
Аз не съм мързелив, аз съм енергоспестяващ!
За контакт: 0877 687 955 (Viber и WhatsApp)

Аватар
kr.bonev
Мнения: 631
Регистриран на: 15 Апр 2013, 21:37

Re: Жилото на дракона

#12 Мнение от kr.bonev » 02 Юни 2014, 08:27

*BRAVO* *BRAVO* *BRAVO* острието е много красиво!!!
Не вземай живота твърде на сериозно, жив от него няма да се измъкнеш !

Hof
Мнения: 1752
Регистриран на: 30 Яну 2010, 09:54

Re: Жилото на дракона

#13 Мнение от Hof » 02 Юни 2014, 09:28

:) Ехе.... *THUMBS UP* Интерестно. Тръпнем ... дето се казва *CRAZY*
"Древние знали намного меньше нас, но гораздо больше понимали"
Изображение

Аватар
VesKoz
Мнения: 877
Регистриран на: 12 Апр 2011, 16:55

Re: Жилото на дракона

#14 Мнение от VesKoz » 02 Юни 2014, 09:39

Малемалемалемалемале... =-O
"Всеки го влече чуждата материа и материално деба."

rogue
Мнения: 79
Регистриран на: 22 Мар 2010, 19:27

Re: Жилото на дракона

#15 Мнение от rogue » 03 Юни 2014, 13:12

Не знам, на кое се радвам повече, на ножовете/мечовете или историите :)
Искам някой ден да имам оръжие с такава история :)
*BRAVO*

Публикувай отговор