Малко предистория. Ето го началото. Някъде преди година.
После лятото едно стабилизиране, едни експерименти. После една пещ изгоря, заедно с първия материал.
После нови трупчета се направиха, после още едни. После се почнаха едни експерименти с лееене, една смола, друга смола, то не бяха шишарки, лишеи, бради, все не ми харесваше. Междувременно пусках по някое парченце бивна за стабилизиране, но все не ставаше. Зимата вече беше дошла, а аз още с материала скърцах. Е разгеле някъде нещо стана и почнах да сглобявам едно по едно. Три-четири гарда се спукаха, пак ужас.
Дори не мога да почна. Пак смяна на материалите. Тръгна се. Пак ужас. 
Всичко се кърти и при най-малката вибрация на шкурката. Цялата технолгия на работа изградена с годините просто не вървеше. На всяко ръбче трябва да оставям материал в излишък. Снадките на шкурките трябваше да се изгладя с диамантина, за да не подскачат. Зъбът само с видия можеше да се дупчи и само с диамант да се коригира дупката. На ръка както съм свикнал да работя по дръжките сега не ставаше. Нито пила имам за това, нито пък на шкурка ще му се види скоро края. Всичко трябваше да се оформи само на гриндера с керамиките. Страшно беше, особено като се счупи челото на едната бивна и се наложи подмяна при почти офомена дръжка. После пък реших да сменя неръждаемата стома с нещо по-неръждаемо като никел-силвър. Не знам как го добутах до тук, но му се видя вече началото на края.
По-нататък не че беше вече по-лесно, но поне беше ясно. Големите очки
, пилички, фрезички, гумички, шкурки и канонлит под ръка постоянно. Ей го на, от днес до преди лепене. Тъкмо изчистено на пескоструйката.
Ще намерите всичко друго, само не и дърво - бивни, кътници, кости и роги. Всичко без кокала - фосили, ама и той има къде 25-30 години, та спойно ще мине към прaисторията.
