Всичките наопаки, он - бамбашка. Имаше една такава приказка, нали? Та и аз тъй. Речено е че катаната
трябва да бъде към 7 мм. в основата. Дебела и тежка ми се видя. Тъй че, направих я към 5 мм. Тъй де.
Ба ги у японците, они че ми кажат как се прави катана!
Още няма и четири дена търкане и я докарах до това положение: И естествено че ръчичката игра, Сачмо.
Добарах едно двустранно точило, заредих се върху коритото на мивката и страстно я загалих.
Хич да не ви разправям колко бързо се ядат тези камъни... По едно време ми се видя твърде дълго точилото.
Счупих го по средата и продължих. Като е по-малък камъка, по-добре се оползотворява май.
А иначе чуклето е килограмка. Само дето е с по къса дръжка. Дрянова самоделка. Имам и с по-дълга,
ама с това някак ми е по-сгодно в етапа на изглаждането.
Галихме се, колкото - толкова и дойде време за обличане. Ама дебело едно такова...
Оставих я да съхне 5 дена. През това време пробих дупка за още един бренер в импровизираната
си пещ за закаляване на дълги остриета. Това означаваше три бутилки газ и три бренера.
Да му мисли този, дето ще ми помага - се изкикотих по едно време - щото аз съм от другата
страна на пещта и не ги държа бренерите, нито регулирам размера на пламъците.
Аз какво... само крещя и пустосвам като ми опърлят ръчичките.
Та-ака-а-а-а... Ако ви прави впечатление, поизправи се острието от каляването, вместо да се извие.
Ето я най-после калена................ Обаче не съвсем.

Третата дупка трябваше да е в съседната тухла.
Ама нали някой трябва да ги мисли тези неща предварително.
Седем сантиметра от острието при дръжката не се догряха и останаха некалени.
Освен това, имам чувството, че обмазах твърде широка част от гърба и ако я извия със запъване в нещо, няма да се изправи напълно.
Не съм пробвал още де. При огъване на ръка се изправя, ама там дъгата е слаба. Колкото на дълъг лък едва. Какво ли ще
стане ако я напъна като Саблезъба?
Дълбоко разстроен я подпрях до вратата и оставих да зрее. Комай 2 седмици вече.
Разбира се, мога да я закаля отново..... ама вътрешното ми чувство ми казва много настойчиво:
"НИ БАРАЙ!!!" Та ще видим. Ще я оставя още малко да почива и после някой ден сигурно пак ще цъфне
тук на картинка.
