Точно тъй я прекроихме. По точно майсторът й я прекрои. От вътре шамот, зад него леховес. Отвън изцяло облечена в ламарина.
Ковах два пъти и вече мога да си кажа впечатленията. Шамота загрява до работна температура (разбирай тъмно жълто) за около 15 минути. При това не на максимум. При това положение, ако ще се кове монолит, притока на газта може да се намали до минимум и всичко е точно. Като пъхнеш желязото вътре, за по-малко от 2 минути е на 900 - 950 градуса. Когато стане на 1 см. дебелина, достатъчна е и една минута. Това ми ускорява работата да речем 3 пъти. Цикъла на коване почти се изравнява по време с цикъла на нагряване. Освен това площта, която е с подходящ за коване цвят е над 25 см. Нещо непостижимо при дървените въглища, освен ако не духаш от три места в огнището.
Имах проблем с обледяване на бутилката. Реших го, като си взех едно малко бидонче за зеле. Пълня го с вода и готово. Не е нужно да се подгрява.
Когато се кове голям пакет, времето за първо нагряване е петнайсетина минути, ама то си е така според всички изисквания. (минута на милиметър) Нагрее ли се един път, после по не повече от 2-3 минути и е готов за коване.
Не мога да кажа все още за разхода на газ. В никакъв случай не е по малко от 3 - 4 часа работа с една бутилка. Това е обаче казано малко на изуст. Като засека на следващата бутилка, ще пиша пак. Като количество свършена работа обаче, въпреки всичките експерименти и палене на празни обороти, мисля че свърших доста повече работа, отколкото бих свършил с 2 чувала въглища. При това доста по-бързо. Ако по-рано коването ми беше по 4 часа, сега опухах всичко подготвено за 2 и нямах с какво да продължа.
Та тъй. Препоръчвам изделието. Считайте ме за рекламно лице. Препоръчвам и майстора му. Малко плаща за рекламата човека, ама без ич?
