Име Чарли, тегло 4.5кг, баща Бонапарт-медалист, тегло 1.7кг. Куче с характер, ако проклетията, агресивността и злобата се считат за отличителни черти. По принцип се води пинчер (като баща си), но има нещо териерско-диво в него. За него не важи поговорката „Храни куче да те лае“, а „Храни куче да те лае и хапе“. Най-потърпевша е съпругата ми,защото постоянно се опитва да му угажда,но когато е заспал под завивка и се опитва да го дозавие или открие, реакцията му е перфориране на ръката и изпадане в агресивна истерия,просто става като гърмяща змия. В случая нито боя нито говоренето му действат, докато сам не се успокой. Лошото е, че и на улицата се опитва да напада всички мъжки кучета (макар и на каишка), ако не му дадат да им се качи отзад. Единствено се чувства добре сред природата,където тича като луд след някакви следи и рови в дупки като къртица. Последното му премеждие беше в една махала на Елена с 10 жители,когато беше пуснат и срещнахме младо Хъски водено от стопанина си на каишка. Чарли с безрасъдната си и безумна смелост скочи да го хапе, човека се опита да го повдигне,но при тези размери не успя, а Чарли се катереше по него и щракаше със зъби. В крайма сметка, докато ги разтървем Хъскито успя само веднъж да го перфорира и за късмет не му проби гръдния кош, в резултат на което го лекувахме две седмици-лекар,инжекций,антибиотици и болкоуспокояващи. Явно природата му е много силна,защото след няколко дни пак започна да иска да напада кучетата,макар и вързан на каишка. Любимата му игра е да захапе плюшена играчка, да ти я донесе и ти да му я дърпаш от устата,а той да ръмжи и се зъби без да я пуска. Сред природата,когато е пуснат постоянно иска да му хвърляш пръчка,захапва я и бяга, а като решиш да му я вземеш ръмжи и не я дава-изобщо сбъркано куче,но е на 10 години и няма шанс да се промени.
