Разценки за закаляване на нож.

[PhD]

Ако темата е в грешен раздел моля да бъде преместена в правилния.

Покрай някои дискусии във форума прочетох неща, които ме провокират да ви задам следните въпроси:

1. Как се ценообразува закалката на острие?
Това, че размера (ех този размер...) има значение е ясно, но вида на стоманата, някакви други особености... за момента практически опит със закалки нямам, но искам да зная как бих могъл да си направя сметката ориентировъчно колко би ми струвала закалката на острие.
Разбира се това не би обвързало никого да не ми вземе своята цена, но в една тема прочетох нещо от типа "при това положение трябва да му взема за закалката ххх лв.". И ми стана интересно как се ценообразува закалка на острие.

2. Как се проверява твърдост?
Едностранно, двустранно, на колко точки и къде се намират тези точки в геометрията на ножа?

3. Острието и дръжката на фул танг ножовете с еднаква твърдост ли се закаляват?
Гледал към клипове, в които след закалка, отгряването не помня дали са го показвали, и преди поставянето на дръжката, грееха опашката на ножа с горелка.
Да разбирам ли, че дръжката трябва да бъде по-мека от острието?

[RAZORBLADE]

Може много да се напише по темата.

Фактори за ценообразуването.
1.Стоманата
Ако се термообработва някоя обикновена въглеродна/нисколегирана инструментална стомана, дето ковачите могат да си ги закаляват на око на огнището, то цената е една.
Аз термообработвам на електрическа пещ с термоконтролер и имам вече от години повтаряемост на резултатите. Защитата на стоманата може да оскъпи малко - Кондурсал( разход) , глина. Ако се прави зонова закалка има и заигравка с глината (силикон за пещи - разход), линия на закалката и прочее.

Ако се термообработва неръждаема стомана, или прахова високолегирана, изискваща дълъг период на аустенизация (държане в пеща на температура на закаляване), то имаме и разходи за неръждаемо фолио. При желани високи твърдости и по-високи температури на аустенизация имаме задължителна крио обработка (течен азот, сух лед, модифициран фризер - също разходи)

2 Опит на термиста.
Дали термиста има опит с дадена стомана или трябва да отдели време за проби с дадена нова стомана или не. Да направи читав режим иска две, три, четири отделни проби на различни твърдости, температури, чупене на пробите. Наскоро взех три листа 80CrV2 и два дни само закалявах, мерих и чупих проби докато не ми хареса резултата като твърдост и жилавост при чупене и едрина на зърното преди да закаля нож.

3. Рутина.
Ако даден майстор да речем работи предимно с 65Г, то не е проблем да му дадеш да ти закали и на теб от тази стомана, защото просто ще минеш сред другите 10-15 остриета, които е подготвил. Ако обаче му дадеш да речем Х12, а той не работи в момента тази стомана, то това означава един отделен ден, прекаран в термообрботка само за твоето острие, защото е на напълно различен режим. Колко би взел в единия и в другия случай?
Аз съм отказвал да закалявам остриета от стомани, които не съм работил, защото не мога да гарантирам резултата. Да обяснявам на клиент, че прябва да ми даде и материал за тестове, при положение, че си е нагодил модела по стоманата без фира......


За Твърдостта

Замерване с твърдомер. Замерва се само на прешлайфан детайл до чисто, като е добре да е свален от материала поне една - две десети, за да се избегне грешно показание заради повъхностно обезвъглеродяване - дори при защита с фолио, глини и флюси може да се получи. Правят се поне три замервания на различни места по детайла за да се избегне и неравномерно разпределение на карбидите в структурата на стоманата. Имам ножове на които не мога да замеря твърдост, защото имат изтънен танг и скосено до горе острие. Тогава мятам в пещта и по някоя изрезка за проба заедно с остриетата за контрол. Кованите ножове, ако не се шлайфат успоредно след това е невъзможно да се мери твърдост с твърдомер.

Повечето ковачи ползват теста с пила. Пилите са около 62-65 единици. Знам че пилите за точене на вериги за резачки са около 64-65HRC Ако след закаляване пилата се плъзва без да отнема от материала, то закаляването е минало добре и може да се мине към отвръщането. Има и калибровани пили - японски на Tsubosan през 5 единици. Теста е сравнителен и субективен, но работи. Ако трябва да се запази кования вид на ножа или геометрията му не позволява, то теста с пила е добър вариант. Другото е да се закали парче, което е успоредно прешлайфано заедно с ножа, което да се ползва само за тест.

При зонална закалка трябва да се мери закаленият участък, разбира се. Аз закалявам фул танг ножовете ми обемно - изцяло. Досега не съм имал счупено острие, освен отчупен връх или нащърбване, но по вина на клиента и несвойствено ползване. Дори и на 62 единици е трудно да счупиш острие на ръка, без да е стегнато в менгеме и с дълго рамо. Ако едно острие се чупи лесно, то проблема не е в твърдостта, а в термообработката. Разбира се тук изключвам много тънки или много фино сведени ножове като кухненските например. Там е друга бира.

Отвръщане с горелка на опашката на ножа се прави, защото се налага понякога за занитиш петата на ножа, а това на закалена опашка няма как да стане.

За цената всеки сам си преценява. В цеховете за термообработка се дава цена за килограм, но все пак там работят с обеми и количества.

[Wolven path forge]

1. Ясен е отговорил максимално точно на първия въпрос. Няма да губя ничие време да повтарям същото, но с други думички и словоред. Само искам да отбележа, че рядко, ама наистина рядко закалявам чужди остриета. Обикновено това са остриета на приятели или хора, които искат да им подготвя острието и те само да си сложат дръжка.

2. Твърдост се проверява по няколко начина. Единият е олигофренският - взимаш острието и започваш да го блъскаш в де що намериш някакъв предмет из работилницата и прилежащата част на света. Обикновено в такива случаи свидна жертва падат разни винкел, ламарини, дървета, рога от едър и не чак толкова едър добитък. Вторият вариант е полу-нормалният - пробваш с пила дали се пързаля по острието. Тук има два отговора - може би да и може би не. Само че и двата се припокриват. Този тест е груб и зависи много от твърдостта на пилата, твърдостта на острието, силата и ъгъла, с които се пробва, коя част от острието се пробва, защитена ли е била от обезвъглеродяване стоманата по време на закаляването и по какъв начин и др. Най-точният тест е с калибриран (тариран) тъпомер. Така де - твърдомер. Само че и тук има няколко уловки. При измерване трябва да се почисти максимално добре детайла. И нямам предвид да се почисти с креселин или с топла вода и препарат за съдове "Феери", а да се шлайфа до чиста, лъскава и гладка стомана. Основно има два вида твърдомери - стационарни и преносими. Стационарните представляват един голям туч, който седи в един ъгъл на работилницата и натиска готовото острие като накрая ти казва дали това е закалена стомана или бебешко акО с коричка. Предимството на този тип твърдомери е, че са по-точни. Недостатъкът е, че са големи, тежки, мерят само в едно направление (перпендикулярно), детайлът трябва да е с успоредни повърхнини. Идеални са за шлайфани от шина ножове, но за кованите е малко тегаво. Не че и за това си няма лек - ползва се свидетел. Свидетелят е парче стомана, която е същата като закаляваното острие. Свидетелят се закалява по същия начин като острието, после се шлайфа и се мери неговата твърдост. Самият аз ползвам стационарен и съм много доволен. Другият вид твърдомери са преносимите. Представляват нещо като ПОС терминал, но с една писалка и едно парче метал. Те по принцип се ползват за големи детайли, които няма как да се донесат в лабораторията за тест. По принцип те искат да има голяма маса зад детайла, който се мери, а обикновено остриетата за ножове са леки. Затова се ползва въпросното парче стомана, на което се поставя острието и се мери. Предимствата на преносимите твърдомери са че са малки и удобни, както и че може да мерят твърдост на острието и даже на различни места по него (последното е много полезно при зоново закалени остриета). Недостатък е, че трябва много да му се слугува - освен че детайлът трябва да е почистен. трябва да е лепнал плътно към стоманеното парче, да се мери перпендикулярно на повърхността и т.н. И при двата видя замерването е на няколко места и се взима средноаритметично.

3. Въпрос на вкус, предпочитания, предназначение на ножа и умения на закаляващия. По принцип при големи остриета и ножове, които са предназначени да се блъскат по гори и чукари е хубаво преходът между острието и дръжката, както и самата дръжка да са меки, за да може да обират вибрациите и да не се чупи ножа. Моите Багаини са предназначени точно за такива дейности, но не са големи ножове и затова закалявам всичко - от върха до края на дръжката. Прецених, че така е по-добре за ножа и затова закалявам така.

[RAZORBLADE]

Ааа, моя е преносим, но си е по Рокуел метода - 150 кг натиск и микрометър.

[PhD]

Доста време ми трябваше да ми уври главата за следващият въпрос, но в интерес на истината - не съм имал много време да мисля за ножове.

Твърдомерът показан от RAZORBLADE изглежда наистина удобен и преносим, но той не изисква ли също успоредни повърхности?

И тогава идва въпросът - кога се оформят скосовете на острието? Преди ТО, или след ТО?
Защото ако ги направим преди ТО имаме предимство при гринденето, и можем да оставим по няколко десети от страна за почистване, измерване на твърдост, и след това още малко на гриндера, за да изчезнат точките от твърдомера.
Ако гринденето се осъществява след закалката не се ли увеличава риска от прегряване, ако не ти стигне търпението и решиш да направиш скосовете по-бързо, и в резултат прегрееш детайла?

[Wolven path forge]

Аз започвам скосовете преди термообработката. Правя ги груби, неравномерни и невероятно грозни на 1/2 - 2/3 от желаната височина. Дебелината на режещия ръб е около 1мм. Целта е да имам започната повърхност, която да обработвам и да не си хабя шкурките и нервите на закалено. След закалка работя САМО с нови шкурки и на всяко тръкване плесвам заготовката в кофата с водата. Целта е да не се охлажда острието, а да се поддържа студено. Също така Дебелият режещ ръб не позволява а заготовката да се извива и усуква, а по-ниските скосове позволяват по-голяма контактна повърхност при охлаждане с алуминиеви плочи.
А колкото за твърдомера - да, иска равни, успоредни и добре почистени повърхности. Аз ползвам настолен - прилича на голяма бормашина с циферблат. Почистването на повърхностите не е проблем, още повече че моят твърдомер, макар и по-неповратлив, е по-точен и надежден от преносимите. И преди някой да ме е питал как меря твърдост на ковани ножове - ползвам свидетел от същата стомана, от която съм изковал острието.

[PhD]

... и на всяко тръкване плесвам заготовката в кофата с водата. Целта е да не се охлажда острието, а да се поддържа студено.

Тук, където работя сега, има ледогенератор. Веднъж си играх с кобалтово блокче, но вместо кана с вода, напълних кана с лед и сипах малко вода вътре само за термоконтакт.
Имат ли значение тия допълнителни 20-тина градуса надолу, или това е престараване?

... Също така Дебелият режещ ръб не позволява а заготовката да се извива и усуква, а по-ниските скосове позволяват по-голяма контактна повърхност при охлаждане с алуминиеви плочи.

Закалката с алуминиеви плочи има ли общо със закалката с онези прословути клещи с плоскости вместо челюсти, които бяха в една тема? Със срезове за да влиза вода в контакт в острието.

Или идеята е всичката топлина от острието да отиде в алуминия без участие на някаква охлаждаща течност?

И още - както си го представям, ако е само между алуминиевите плочи, скосът няма да контактува с нищо и би трябвало да се охлажда по-бавно. Т.е. явно трябва да е между алуминиевите плочи и отделно в охлаждащата течност.

Ако има тема за алуминиевите плочи се извинявам и ще я потърся, но ако няма - напиши още малко като за човек незапознат с нещата.

[Wolven path forge]

Ако ползваш леденостудена вода, най-много да ти изстинат пръстите и няма да можеш да работиш. Не е важно да охлаждаш до -20 по Целзий (например), а да не достигаш до 300-400 пак по Целзиий, защото закалката ти заминава по дяволите.
Колкото до охлаждането с алуминиеви плочи, то е за определени стомани. Обикновено това са инструментални и други подобни (1.2379, 1.2080, N690, RWL 34 и т.н.), които са с висока прокаляемост и липсата на контакт на скосовете с алуминия не е от значение. Важното е температурата на заготовката да падне под определени градуси (обикновено 500) с определена скорост. А иначе клещите с канали за водата е малко пресилено. Първо защото водата, освен ако не е с разни примеси - сол, масла и др., е прекалено агресивно охлаждащ агент, второ - различините стомани изискват различна скорост на охлаждане. Охлаждането с вода си иска много опит и крие сериозен риск от спукване на стоманата. Сега хората са измислили различни специализирани масла за закаляване, с които рисковете са сведени до минимум и имаш повтаряемост и може да предвидят резултатите.