Ето как изглежда:
Дължината на камерата (вътре) е малко над 40 см. Направена е от корундова тръба с вътрешно ф 70 мм. Мощността й е 2.2 киловата. Вдига 1000 градуса за около 40 минути, а максимумът е 1200. Виждате колко дебела изолазия има около тази тръбичка. След 4 часа работа, човек може да си държи ръката върху нея. Усещането е за добре работещ радиатор на парното.
Тъй като обиковено заварявам дръжка на парчето, което кова, оригиналната вратичка остава отворена, а на нено място слагам една леховесна тухла (това парче е не по-тежко от 200 гр.) В него съм прорязал отвор за дръжката и върху него слагам едно малко парченце от същата тухла. По този начим минимизирам загубата на температура.
Обикновено слагам желязото вътре в момента на пускане на пещта и отивам за 40 - 50 минути да си върша другите задачи. Като се върна, нещата изглеждат така:
Ако трябва да го вкарам във вече загрята пещ, спазвам правилото "Минута на милиметър от дебелината) Тоест, ако пакетът ми е 20 мм. широк, оставям го за 20 минути и е достатъчно нагрят.
Поиграх си няколко пъти и се оказа, че нещата се получават чудесно. За да вдигне температурата отново след коване, са необходими около 5-6 минути.
Да обобщя.
Предимства:
1. Абсолютно равномерно нагряване на цялата заготовка. Които коват, знаят, че в огнище с дървени въглища, това става трудно. Особено за по-едри пакети.
2. Постоянен контрол върху температурата. Не може да се прегрее.
3. Финансово по-изгодно. 2.2 киловата за час работа при 20 ст. на киловат (с всичките оскъпявания) - 45 ст. За сеанс от 4 часа - 1.80 лв.
При дървени въглища за това време отива поне половин чувал. По цени на едро, това са 5 лв. Обикновено иска повече от половинка.
Недостатъци:
1.Нагряването отнема 10 до 20% повече време. (За сметка на това, тъй като не е необходимо поддържане на огъня, коването може да се комбинира с работа на гриндера или нещо друго.)
2. Колкото и да е странно, нагряването на цялата заготовка в определени моменти може да бъде и недостатък. При челна заварка примерно, понякога трябва да се нагрее само връхчето на пакета. Това се получава, ако пакета се изтегли в самото начало на пещта.
3. В пещта капе боракс от пакетите. Подложих от долната страна половинка тръба от неръждаема стомана за да го събира, но стопеният боракс е нещо страшно агресивно и я прояжда за 3 кованета. Очевидно обаче корундът е усточив и не се е пробил още.
В това отношение, струва ми се, че керамична тръба с по-дебела стена ще е по-подходяща. Това обаче сигурно ще води до повече време за първото нагряване.Реших да пусна тази тема, защото не съм попадал до момента на подобно решение. Имам вече 4 кованета по този метод. (на пред последното в неделя ми гостуваха Д.Петров и Хофа) За момента съм много, ама много доволен. Може би е още рано да се удря барабана, но ще допълвам с впечатленията си темата. Ако има въпроси... тук съм.
П.П. По късно довечера или утре Борката ще пусне едно клипче с пещта и пресата в едновременна употреба. Аз просто не мога да се справя с това упражнение. По-сложно ми е от правенето на дамаск.
нямали как да направиш машината сас педал дая нагласиш дасати свободни рацете ти наизтинаси изтенски МАИСТОРРРРР 
Чудех се защо. Е те затова.