Здравейте
Дадо Благо, това не може да се нарече оборване или спод, а допълване на информацията.
Ще почна малко от по- далеч: основните начини за уякчаване на стоманите по принцип са два: чрез Термично обработване- с или без фазови превръщания, и чрез Пластична деформация- коване, щамповане, изтегляне, валцуване (всички се обединяват с названието ПД).
При ПД на горещо: издребняването на зърната в слитъка е напълно реално, разбиват се по този начин и карбидни мрежи (ако има такива разбира се), независимо, че има процес на рекристализация. Да вземем едно перлитно зърно: ако издребним зърната чрез ПД, при закаляването аустенитното зърно ще тръгне да "нараства" от много малки перлитни зърна, и няма да нарастне при темп. , необходима за закаляване, отколкото същата стомана, но без ПД. Естествено е, че след закаляване структурата (зърната) винаги ще е още по- дребна- напр. в едно вече образувано аустенитно зърно, при закаляване в него се образуват 10 мартензитни зърна. Това може да се види при проявяване на аустенитните зърна в закалена стомана- и има много такива снимки. Въпроса е как да спрем нарастването на аустенитните зърна- и един от начините е легирането. Рзличават се наследствено едрозърнести и дребнозърнести стомани- при нарастване на аустенитното зърно при закаляване.
Механизма на образуване на Ауст. зърно след закаляване (от Мартензит) и от перлитни зърна е съвсем различен- има т.н. фазов наклеп, размера на Ауст. зърна влияе най- много върху ударната жилавост- силно я намалява при висока твърдост (нискотемпературно отвръщане) и почти не влияе върху твърдостта и якостта- и за това "трудно" се показва влиянието на размера на ауст. зърно (твърдостта е почти еднаква и в двата случая).
Това е отговор на твоят въпрос за разликата в структурата преди закаляване и след закаляване. Прави се и последователно закаляване- отвръщане- няколко цикъла именно за издребняване на аустенитното зърно (при по- ситни зърна границите на зърната са бариери, които пречат за нарастване на Ауст. зърно).
Да продължа
Според мен в практиката и в света са се наложили основно 2 вида продукция: с гарантирана някаква форма, и с гарантирани някакви свойства. За студено валцуваната ламарина или профили- при тях е важна по- скоро формата, и някаква якост се гарантира чрез наклепа при ПД. Другият вид продукция са всички детайли, които подлежът на Термично обработване: закаляване, подобряване, нормализация, ХТО, и каквото още се сетиш. За да се постигне някаква форма на детайлите, най- добре е да се прилага гореща ПД след леене, нормализация, прави се детайла, закаляване, отвръщане, окончателна обработка, пак отвръшане...всички тези операции, натрупани заедно стават доста скъпи- и детайлите естествено се оскъпяват, но пък са с ГАРАНТИРАНИ свойства, и дълъг експоатационен живот на работа. Такива технологии например са във нашите (и по света) военни заводи, и всичко свързано с военната промищленост (убедил съм се в това отдавна от собствен опит).
Всичко останало е компромис с качеството на стоманите и детайлите- и не се измъква 100 % от стоманата.
Термомеханичната обработка е сбор от ПД+ Термично обработване (високотемп., нискотемп., предварителна термомеханична обработка) с цел подобряване на структурата (както бях писал някъде), но е трудна за изпълнение, усложнява се технологията и оскъпява детайлите.
А- между другото: закаляване= по- високи механични свойства е само при стоманите- с Мартензитното превръщане, при всички останали сплави- сплави от цветни метали- алуминиеви, медни, да не изброявам, както и при някои стомани също е точно обратното
Интересна дискусия стана
Поздрави
.
.
в едно огнище се случват хиляди процеси, а коването служи единствено за придаване на форма.
